Всичко е супер, но има един проблем с реалния и виртуалния свят.

Ако трябва да си разделим една кола на части, аз мога да взема две гуми и ти ще останеш с 2 гуми. Така скоро ще останеш без кола, която да продаваш.

Ако трябва да "разделим" един нелегален филм, аз си вземам копие на филма. Така аз имам филм и ти имаш филм. Така филма, който имам аз, мога да дам на други и така тоя третия въобще няма да си играе да ти плаща.

А и цената на транзакцията във втория случай е микро-стотинки, в първия - далеч по-висока.

Роджър, съжалявам че ти убивам илюзиите, но провайдърите не могат да продават „интернет достъп без пиратско съдържание”. Не знам за кои прости решения говориш, но подозирам че включват слагането на цивилно ченге на бариерата портала дир.бг и още едно до канала за интернет.

Съществуването си freeтата дължат на една причина: високата цена на международната свързаност. Потребителите така или иначе теглят варези. Фрийтата бяха създадени за да терминира този трафик в българско, вместо да натоварва скъпите международни линии. Затварянето им от НСБОП бърка дълбоко в провайдърския джоб, защото кара потребителите отново да затеглят фрий-филми от чужбинско. Което на свой ред накара провайдърите да пуснат торент тракери и други подобни за да върнат трафика обратно в България.

Вертоятно НСБОП ще затворят фрий-тата и ще отчетат успехи и победи заедно със спонсориращите ги организации. Вносителите на филми вероятно ще отчетат известно повишаване на приходите от кината и видеотеките.

Но се съмнявам че това ще спре интернет пиратстството или ще направи НСБОП по-малко зависима от спонсорите и.

Да, моделът работи много по-добре със софтуер, отколкото с авточасти. Но той може да се употреби и в други области. Дори и в тази.

Това, което трябва да се направи, е да се уточни въпросът с отговорността. Решение има и аз съм го посочил - край на анонимния хостинг. Плащаш си с кредитната карта, примерно, и после, ако някой има претенции, те намира и те съди. Може и да нямаш кредитна карта. Тогава се подписваш на един формуляр с общите условия, сверяват ти личната карта и готово. Пък, ако провайдъра иска да е безплатно, да не ти взима пари.

Иначе за ситуацията с пиъринга и международния интернет - мисля, че повечето хора тук я познават достатъчно.

В този ход на мисли неизменно ще достигнем и до по-общи и абстрактни въпроси, като например:

Ако препращането на музика и филми през интернет е нарушение на авторските права, то дали заемането на диск от личната колекция на приятел също е такова? (тук е уместно да се напомнят притесненията на звукозаписните компании от 70-те, че появата на аудиокасетата (като по-лесен начин за пиратстване от плочата) ще убие продажбите на музика)

И ако заемането на диск е нарушение, то дали това важи и за разказването на филма или изтананикването на мелодията на песента? А заснеманито на преработка или изсвирването на кавър? И изобщо доколко мислите и идеите в главите ни са наша собственост? Та нали те са предизвикани от чутото и видяното, нали авторите на copyright произведения получават вдъхновение от чужди такива... Ако звукът на вятъра вдъхнови някого да напише симфония, то кому следва да се отдаде повече почит? Ако погледа или усмивката на любимия човек ни инспирира да напишем песен или нарисуваме картина, то имаме ли морално право върху приходите?

Ако спрем да гледаме на филмите и музиката като на продукти и се сетим, че те имат културна стойност, то дали натрупването на познание за различните цивилизационни модели у зрителя/слушателя в крайна сметка не носи повече полза на човечеството като цяло срещу загубите на шепа продуценти, които така или иначе нямат по-различно отношение към търгуваните произведения, отколкото ако това бяха салами, телефони или табуретки?

А що се отнася до писаното слово - имаме ли моралното право да лишаваме някого от правото на познание? Ако написаното от нас може да породи у някого поток у мисли, който да доведе до ново откритие, до нова теория или технология, то дали е етично да възпрепятстваме пътя на знанието? Ако пък нашите писания могат да помогнат на някого да живее по-добре или да избегне потенциални вреди и опасности, то дали по-скоро ограничаването на достъпа до тях не е равносилно на престъпление срещу човечеството?

--------------------

Scribitur ad narrandum non ad probandum.

Хич, не си запознат с авторското право. Част от нещата, които си написал са пълен абсурд.

-----

--

Ако не отговарям на писмата Ви - погледнете тук:

http://6lyokavitza.org/mail

Малко е да се каже, че съм напълно съгласен с голямата част от написаното по-горе. Това са неща, които са ме занимавали и мен и за себе си съм стигнал до почти същите изводи или поне до изводи, фомулирани по сходен начин.

Но има и нещо друго - дълбоко се съмнявам, че който и да е автор на каквото и да е по род, вид и жанр произведение на изкуството си е поставял при замислянето, създаването и реализацията /търговската/ му на първо място целта да спечели пари от него.

Поне за мен нуждата на всяко homo sapiens-същество да заяви гласно и на всеослушание мнението или позицията си,да изрази своето "алтер его", да се докаже чрез споделянето на мироглед и идеи... е на първо място сред причините, довели го до занимание с творчество.

Дали някой наистина мисли, че Френсис Форд Копола /примерно/, посвещавайки се на "мисията", наречена "Акопалипсис сега" си е извадил джобния калкулатор, за да си пресмята процентите от авторските права?

А въпросната мисия наистина е била /беше/ невъзможна. Американската армия му бе отказала каквото и да е съдействие, човекът нае хеликоптери и терен за снимки във Филипините и взе, че направи филма. С помоща на други от неговата порода, разбира се.

Да не говорим, че днес "авторските права" носят каквато и да е материална изгода най-малко на истинските автори - интелектуалните вдъхновители и първомоторите на повечето произведения на изкуството.

Накрая - спорът се вихри предимно около музикални и филмови произведения. Което е абсурдно, защото без КНИГИТЕ - дали на Жул Верн или Айзък Азимов, на Иван Ефремов или Клифърд Саймък, на Дъглас Адамс или Станислав Лем, на Кир Буличов или Тери Прачет...и много "т.н." можеше и да няма днес Глобална мрежа, компютри, оптични връзки... пък дори и стотици по-дребни неща.

Именно КНИГИТЕ дадоха /някои дават и днес/ на хората мечти и цели.

По този повод - да сте чули писател да се жалва, че го четат, пък и макар и нелегално?

Писъците, както забелязвате, са от страна не на хората на ИЗКУСТВОТО, а от страна на "заетите" в шоу-бизнеса.

"Писъците" идват точно от "хората на изкуството", но те са друга тема. Там обикновено става въпрос за едни възрастни в повечето случаи хора, които не могат да отциклят от идеята, че държавата не може много-много да издържа тяхното хоби/ занятие/ дейност/ творчество/ бизнес. И че няма нищо лошо в това те да се обърнат директно към своите клиенти/ почитатели/ купувачи, тъй щото ако те виждат смисъл в техните произведедения да си ги купят.

Произведенията на тези хора не се пиратстват особено, да.

Мисля, че ако си вложил пари в създаването на какъвто и да е интелектуален продукт, то трябва да има гаранции, че ще си ги върнеш. Никой няма да дава пари за нещо, което да ползва други хора, а той не печели от това. Ако се знаеше, че "Апокалипсис сега" няма да донесе никакви приходи, той никога нямаше да бъде сниман. Никога. Другото в комунизъм - моят труд няма да се заплаща, понеже ще се ползва от други хора, които на добра воля също ще работят безплатно. Еми не става това.

По-любопитно в цялата история с пиратското съдържание е, че то променя начина, по-който в шоу-бизнеса се правят пари. Някъде бях чел преди време, че музикантите вече се ориентират да печелят повече от изпълнения на живо, отколкото от продажби. DJ-ите например даже се радват като се свалят техни сетове, защото така си правят реклама...

-----

Neon

Като искам да допълня, че DJ-ите, може би като изключим Карл Кокс и подобните нему "извънземни", по принцип печелят повече от участия, отколкото от продажби. Партита от подобен тип се организират по-често от който и да било друг, дори и големи поп-фолк концерти има по-рядко:))) Понеже рядко ги посещавам, мога да говоря само като страничен наблюдател, но си мисля, че на феновете на електронната музика не им пука много-много кой пуска, стига стила да им допада. Затова и посещаемостта е сравнително стабилна, следователно и приходите, което пък позволява на роганизаторите често да канят "западни" DJ-и.

А колкото до основната тема - торент системата е също толкова несправедлива за създателите на културни продукти, колкото и вече оставащия в историята "сървърен" модел. Била тя и юридически по-мъглява...

Всички DJ-и печелят повече от участия, отколкото от албуми.

Добрите диджеи не издават албуми, а сингли, които излизат само на плоча. Тиражът на една плоча е около 2000 бройки, което при високата цена на производство и продажна цена по-ниска от тази на албум, прави печалбите им нищожни. Освен това плочите се купуват предимно от други диджеи и меломани, което ги прави без пресечна точка за масовия пазар, който в идеалния случай кльопа CD-та или легални mp3.

Затова като отидеш на парти с добър диджей чуваш музика, която не си виждал по MTV Dance Chart или чувал по радио Nova, защото там всичко е направо поп.

Организаторите си позволяват да канят западни диджеи, защото хонорарът на 1 диджей е сравнително нисък (1000-2000$, за средно известен) и освен вечеря, хотел за 1 човек и самолет насам-натам, не се изисква друг разход. А и посещаемостта е висока - 2000 души. Теоритично, за да поканиш Металика се изисква издръжка на 50 души поддържащ екип, хонорари като за световно, аудио апаратура, логистика и т.н.

Замислете се, че музиката никога, ама никога не е била създадена, за да съществува на медия. Консервирана тя е в последните 70 години и това е причина да съществуват студийни певици като Бритни, Ивана и Гравити Ко., които се давят при изпълнение на живо и никога не биха станали звезди без консервираността и предварителната удобност на студиото и клипа. Консервирането е причината поп музиката да върви към все по-ниско качество и по-серийно производство, защото се продават повече спец ефекти, отколкото истинска музика.

Креативността при създаването и изпълнението винаги е движила музиката в ери, когато никой не е чувал за авторски права. Просто навремето за да си креативен ти е трявбвало единствено гайда и мегдан, а днес започваш с 3CCD дигитална камера или лаптоп+софтуер, които струват 50 000 долара и трябва да предвидиш някак да върнеш тези пари. Но това не е причина да събираш парите от правата на 1 албум всяка година, а трябва вътрешно да имаш желанието с тези хиляди долари да създадеш нещо по-смело и по-добро и същевременно да радваш хората, които са ти ги дали с изпълнения на живо, които са доста по-трудни, но и по-вълнуващи за всички.

Изпълненията на живо никога няма да загинат, без значение от жанра музика.

Диджеите са съвсем отделна тема, защото от DJ до DJ разликата е огромна и ролята на DJ-я като личност, която комуникира музиката до теб и те ориентира е много много специфична. Тя е нещо средно като на месаря, който ви препоръчва определено месо за дадено ястие, като стилиста, който ви показва кои дрехи ще ви пасват тази година и като любимия ви режисьор, който винаги знае как да подбере сюжета (на вечерта?) така че да сте доволни като излезете от мястото на събитието и да се сещате за него с добри чувства и да цитирате след време.

винаги ме хваща яд, когато всякакви хора, имащи общо с авторските права точно толкова, колкото е било нужно за да си подкарат p2p клиента, започнат да дават мнения, оценки, пък даже да правят анализи и да сглабят "аналогични схеми". ужасно е.

за да свалим опасността от изцепки до минимум, пропръчвам на всички, които могат да си позволят 1gb download, да се сдобият с една лекция представена като откриваща на webtech 2005 конференцията. достъпна е (10x на Васил Колев) от:

http://www.ludost.net/stallman_wt2005/

авторът се казва richard stallman (free software foundation, gnu project) и за мен лично е един от най-добре обосновалите се специалисти в областа на интелектуалната собственост в цифровата ера. той засяга всички болни теми като започва с историята на copyright-а отдалеч, за да проследи защо се е случил точно така. обърнете внимание на това какво е sharing и дали има смисъл от него.

ако искате да се образовате допълнително - разровете по темата с ключова дума DMCA. през изминалите години се случиха ужасни неща, далеч по-страшни от това, че НСБОП щели да затворят някви си free сърври (заб. - още преди две години ФБР удари не free сървърите, а underground warez сцената и то с такъв замах, че отекна по целия свят).

и след това който се чувства вещ - нека се върне и да пуснете по някой funky коментар, може и статия.



-----

slext.

Няма нужда да си специалист по нещо, за да имаш отношение към него. Всеки ден например си купувам ябълки и банани, без да разбирам от земеделие. Имам обаче отношение към крайния продукт и нямам проблем да го изразя.

Слушах Stallman преди няколко дни. Затвърди ми се впечатлението за нео-комунизъм, без с това да искам да кажа нещо лошо.

Проблемът с авторските права е сериозен. Няма как да ги няма. Не може да са безплатни. Безплатни неща принципно няма. Просто няма как. Окей, хубаво би било идеите да могат свободно и безплатно да се разпространяват. Сигурно толкова хубаво ще е и собствеността да е в ръцете на трудещите се, а всеки да получава според потребностите си. Това обаче не работи. В този смисъл съм съгласен с това

Но е любопитно как хората, които искат безплатен софтуер и свободна размяна на идеи, се превръщат в нео-леви. Аз поне ги следя с интерес, защото според мен могат да родят нова идеология. Тя може и да не е супердобра, но такова нещо не се случва често и си заслужава да се поогледа...

-----

Neon

wikipedia е най-голямата енциклопедия. тя е безплатна. успя да изпревари всички останали за няколко години.

далеч съм от идеята, че Neon цял живот си е плащал за всичко, което е получавал или че никога не е давал нищо без пари. дори на непознати...

-----

slext.

Тази логика е несъстоятелна. И Google е безплатен. И Linux, и още куп хитри неща.

Виж, безплатно е само сиренето в капана за мишки. И няма изключение от това правило.

Големият въпрос е само КАК ще ти вземат парите. Аз предпочитам да ми ги вземат добре. Това би ме направило по-щастлив. Google ми се струва много добър пример - всички видяхме как те го правят. Нямам нищо против текстовите линкове, които излизат при търсене. Но пощата им няма да им ползвам никога. И въобще нито една безплатна поща.

Без да изписвам страници на тази тема, ще дам само един довод, който ми се струва достатъчен. Вземането на пари е отговорност. Ако нещо ти е важно - плати си. С пари или там с каквото. При все, че най-добре си е с пари.

to Neon: като обща информация, предлагам да хвърлите един поглед на следните статии:

За авторското право -- алюзии, аналогии и антиномии;

Преосмисляйки DMCA,

както и да хвърлите един поглед на Cilaw.Org -- също има интересни неща (а в случай, че вече са ви известни, ще помоля за извинение за натрапването).

колкото до това, че столман е нео-комунист -- може би трябва да спрем с опитите да натикаме новите идеи в стари рамки? никъде столман не говори за безплатно ползване на каквото и да е -- акцента му е върху свободното разпространение. даже беше дефинирал някакви степени на свобода, но би трябвало да сте ги чули, щом сте го слушали на лекцията му в софия.

и искам да подчертая, че с горните редове не искам да кажа нищо лошо за предизвикалия ги -- надявам се, че няма да предизвикат флейм (нещо, което не съм виждал тук, на този сайт).

приятен ден и лека работа.

-----

когато човек го стяга шапката, вината не винаги е в шапката.

Благодаря за линковете - полезни са наистина.

-----

Neon

виждам, че съм пропуснал най-важната (imho) връзка (и хронологично най-старата):

Selling Wine Without Bottles: The Economy of Mind on the Global Net

български превод има на страниците на Подкрушието

и весели празници!

-----

когато човек го стяга шапката, вината не винаги е в шапката.

Имам кратко уточнение към коментара на Neon. Авторското право не се отнася до идеи, а до тяхното изразяване. Защитен от авторското право е начинът, по който тези идеи са изразени, а не самите идеи.